29 mar 2025, 9:06

Доброто в нас (на брат ми с любов)

  Poesía » Otra
699 6 14

 

Така се случи, животът раздели ни

и всеки тръгна си по своя път.

Звездите гонихме безименни,

нозете уморени все напред вървят.

Но спомени запазихме в сърцата,

за мирно детство и родители добри.

За нас живели, забравили мечтите,

дарили ни с любов, щастливите си дни.

Сега са ангели, останали в сърцето.

Ах, как ни липсват и болката тежи…

Припламнали звездички са в небето…

Но ти до мен си, ръката ми държиш.

За теб останах малката сестричка

и в твоите очи аз няма да порасна.

Сега ти казвам колко те обичам!

И знам, доброто в нас няма да угасне!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Марко, благодаря ти! Това е стих, който и аз много си харесвам и ценя!
  • Много силно и много красиво !
  • Благодаря ти, Иван, за разбирането! Споделям твоите разсъждения!
  • Хубаво е, човек да има братя и сестри. Още по-хубаво е, когато обичта не е помрачена от чужди хора, при създаване на семейства. Нека тази ваша обич да ви съпътства винаги! Поздравления!
  • Благодаря ви! Изненадахте ме и много ме зарадвахте!
    Дора, Мини, това ни остава и детството, което да ни топли!
    Иви, Дейна, Роси, хубаво е когато обичта остава и има кой да държи ръката ни!
    Никола, Стойчо, благодаря за споделените усещания!
    Георги, така е и мисля, че това няма да се промени!
    Доче, да за негов рожден ден е, но отдавана си го получи като подарък!
    Всички вие стоплихте душата ми!
    Благодаря ви от сърце! 💖

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...