Така се случи, животът раздели ни
и всеки тръгна си по своя път.
Звездите гонихме безименни,
нозете уморени все напред вървят.
Но спомени запазихме в сърцата,
за мирно детство и родители добри.
За нас живели, забравили мечтите,
дарили ни с любов, щастливите си дни.
Сега са ангели, останали в сърцето.
Ах, как ни липсват и болката тежи…
Припламнали звездички са в небето…
Но ти до мен си, ръката ми държиш. ...