29.03.2025 г., 9:06

Доброто в нас (на брат ми с любов)

744 6 14

 

Така се случи, животът раздели ни

и всеки тръгна си по своя път.

Звездите гонихме безименни,

нозете уморени все напред вървят.

Но спомени запазихме в сърцата,

за мирно детство и родители добри.

За нас живели, забравили мечтите,

дарили ни с любов, щастливите си дни.

Сега са ангели, останали в сърцето.

Ах, как ни липсват и болката тежи…

Припламнали звездички са в небето…

Но ти до мен си, ръката ми държиш.

За теб останах малката сестричка

и в твоите очи аз няма да порасна.

Сега ти казвам колко те обичам!

И знам, доброто в нас няма да угасне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Марко, благодаря ти! Това е стих, който и аз много си харесвам и ценя!
  • Много силно и много красиво !
  • Благодаря ти, Иван, за разбирането! Споделям твоите разсъждения!
  • Хубаво е, човек да има братя и сестри. Още по-хубаво е, когато обичта не е помрачена от чужди хора, при създаване на семейства. Нека тази ваша обич да ви съпътства винаги! Поздравления!
  • Благодаря ви! Изненадахте ме и много ме зарадвахте!
    Дора, Мини, това ни остава и детството, което да ни топли!
    Иви, Дейна, Роси, хубаво е когато обичта остава и има кой да държи ръката ни!
    Никола, Стойчо, благодаря за споделените усещания!
    Георги, така е и мисля, че това няма да се промени!
    Доче, да за негов рожден ден е, но отдавана си го получи като подарък!
    Всички вие стоплихте душата ми!
    Благодаря ви от сърце! 💖

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...