29.03.2025 г., 9:06

Доброто в нас (на брат ми с любов)

706 6 14

 

Така се случи, животът раздели ни

и всеки тръгна си по своя път.

Звездите гонихме безименни,

нозете уморени все напред вървят.

Но спомени запазихме в сърцата,

за мирно детство и родители добри.

За нас живели, забравили мечтите,

дарили ни с любов, щастливите си дни.

Сега са ангели, останали в сърцето.

Ах, как ни липсват и болката тежи…

Припламнали звездички са в небето…

Но ти до мен си, ръката ми държиш.

За теб останах малката сестричка

и в твоите очи аз няма да порасна.

Сега ти казвам колко те обичам!

И знам, доброто в нас няма да угасне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Марко, благодаря ти! Това е стих, който и аз много си харесвам и ценя!
  • Много силно и много красиво !
  • Благодаря ти, Иван, за разбирането! Споделям твоите разсъждения!
  • Хубаво е, човек да има братя и сестри. Още по-хубаво е, когато обичта не е помрачена от чужди хора, при създаване на семейства. Нека тази ваша обич да ви съпътства винаги! Поздравления!
  • Благодаря ви! Изненадахте ме и много ме зарадвахте!
    Дора, Мини, това ни остава и детството, което да ни топли!
    Иви, Дейна, Роси, хубаво е когато обичта остава и има кой да държи ръката ни!
    Никола, Стойчо, благодаря за споделените усещания!
    Георги, така е и мисля, че това няма да се промени!
    Доче, да за негов рожден ден е, но отдавана си го получи като подарък!
    Всички вие стоплихте душата ми!
    Благодаря ви от сърце! 💖

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...