29 мар. 2025 г., 09:06

Доброто в нас (на брат ми с любов)

748 6 14

 

Така се случи, животът раздели ни

и всеки тръгна си по своя път.

Звездите гонихме безименни,

нозете уморени все напред вървят.

Но спомени запазихме в сърцата,

за мирно детство и родители добри.

За нас живели, забравили мечтите,

дарили ни с любов, щастливите си дни.

Сега са ангели, останали в сърцето.

Ах, как ни липсват и болката тежи…

Припламнали звездички са в небето…

Но ти до мен си, ръката ми държиш.

За теб останах малката сестричка

и в твоите очи аз няма да порасна.

Сега ти казвам колко те обичам!

И знам, доброто в нас няма да угасне!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Марко, благодаря ти! Това е стих, който и аз много си харесвам и ценя!
  • Много силно и много красиво !
  • Благодаря ти, Иван, за разбирането! Споделям твоите разсъждения!
  • Хубаво е, човек да има братя и сестри. Още по-хубаво е, когато обичта не е помрачена от чужди хора, при създаване на семейства. Нека тази ваша обич да ви съпътства винаги! Поздравления!
  • Благодаря ви! Изненадахте ме и много ме зарадвахте!
    Дора, Мини, това ни остава и детството, което да ни топли!
    Иви, Дейна, Роси, хубаво е когато обичта остава и има кой да държи ръката ни!
    Никола, Стойчо, благодаря за споделените усещания!
    Георги, така е и мисля, че това няма да се промени!
    Доче, да за негов рожден ден е, но отдавана си го получи като подарък!
    Всички вие стоплихте душата ми!
    Благодаря ви от сърце! 💖

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...