23 jul 2017, 13:37

Добър ден, тъга 

  Poesía
1034 1 2

Ти идеш пак! Душата ми смутена

трепти със трепета на злак,

че сянката ти, ето притаена

застинала пред моя праг.

 

И гледаш ме с очите тъмни

на развълнувано море,

съзряла пътищата стръмни

на тъжното ми битие.

 

О, добър ден, тъга. Ти моя

отново гостенка бъди,

макар че бурята във твоя,

ах, поглед ще ме потопи.

© Петър Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??