Ти идеш пак! Душата ми смутена
трепти със трепета на злак,
че сянката ти, ето притаена
застинала пред моя праг.
И гледаш ме с очите тъмни
на развълнувано море,
съзряла пътищата стръмни
на тъжното ми битие.
О, добър ден, тъга. Ти моя
отново гостенка бъди,
макар че бурята във твоя,
ах, поглед ще ме потопи.
© Петър Стефанов Все права защищены
Харесах.