Ти идеш пак! Душата ми смутена
трепти със трепета на злак,
че сянката ти, ето притаена
застинала пред моя праг.
И гледаш ме с очите тъмни
на развълнувано море,
съзряла пътищата стръмни
на тъжното ми битие.
О, добър ден, тъга. Ти моя
отново гостенка бъди,
макар че бурята във твоя,
ах, поглед ще ме потопи.
© Петър Стефанов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
