17 mar 2017, 8:01

Додето си дойдох...

719 1 5

Грабеж си беше нашата любов,

и двамата един от друг крадяхме.

От чувствата, потънали в разкош

чрез силата на нощните ни страсти.

 

Крадяхме ние двамата от страст

през всичките отминали години.

Защото пламна огънят от нас

в мечтите ни от нежност херувимна.

 

Грабеж си беше нашата любов,

и двама един от друг крадяхме.

Додето днес при тебе си дойдох -

в душата ти да си открия място!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Каква метафора само - любовта като крадла!
  • Как да се ядосаш на такъв грабеж?! Поздрави!
  • Дай, боже на всекиму такава кражба! Харесах!
  • Не съм си мислила, че някога ще го кажа, но ... благородна е тази кражба. Превъзходно стихотворение!
  • Браво! Нима любовта не е дар?Е,все пак си подходил оригинално... Чувствата само избират при кого да отидат.🐴

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...