17 мар. 2017 г., 08:01

Додето си дойдох...

721 1 5

Грабеж си беше нашата любов,

и двамата един от друг крадяхме.

От чувствата, потънали в разкош

чрез силата на нощните ни страсти.

 

Крадяхме ние двамата от страст

през всичките отминали години.

Защото пламна огънят от нас

в мечтите ни от нежност херувимна.

 

Грабеж си беше нашата любов,

и двама един от друг крадяхме.

Додето днес при тебе си дойдох -

в душата ти да си открия място!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Каква метафора само - любовта като крадла!
  • Как да се ядосаш на такъв грабеж?! Поздрави!
  • Дай, боже на всекиму такава кражба! Харесах!
  • Не съм си мислила, че някога ще го кажа, но ... благородна е тази кражба. Превъзходно стихотворение!
  • Браво! Нима любовта не е дар?Е,все пак си подходил оригинално... Чувствата само избират при кого да отидат.🐴

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...