17 мар. 2017 г., 08:01

Додето си дойдох...

715 1 5

Грабеж си беше нашата любов,

и двамата един от друг крадяхме.

От чувствата, потънали в разкош

чрез силата на нощните ни страсти.

 

Крадяхме ние двамата от страст

през всичките отминали години.

Защото пламна огънят от нас

в мечтите ни от нежност херувимна.

 

Грабеж си беше нашата любов,

и двама един от друг крадяхме.

Додето днес при тебе си дойдох -

в душата ти да си открия място!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Каква метафора само - любовта като крадла!
  • Как да се ядосаш на такъв грабеж?! Поздрави!
  • Дай, боже на всекиму такава кражба! Харесах!
  • Не съм си мислила, че някога ще го кажа, но ... благородна е тази кражба. Превъзходно стихотворение!
  • Браво! Нима любовта не е дар?Е,все пак си подходил оригинално... Чувствата само избират при кого да отидат.🐴

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...