17.03.2017 г., 8:01

Додето си дойдох...

714 1 5

Грабеж си беше нашата любов,

и двамата един от друг крадяхме.

От чувствата, потънали в разкош

чрез силата на нощните ни страсти.

 

Крадяхме ние двамата от страст

през всичките отминали години.

Защото пламна огънят от нас

в мечтите ни от нежност херувимна.

 

Грабеж си беше нашата любов,

и двама един от друг крадяхме.

Додето днес при тебе си дойдох -

в душата ти да си открия място!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Каква метафора само - любовта като крадла!
  • Как да се ядосаш на такъв грабеж?! Поздрави!
  • Дай, боже на всекиму такава кражба! Харесах!
  • Не съм си мислила, че някога ще го кажа, но ... благородна е тази кражба. Превъзходно стихотворение!
  • Браво! Нима любовта не е дар?Е,все пак си подходил оригинално... Чувствата само избират при кого да отидат.🐴

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...