Mar 17, 2017, 8:01 AM

Додето си дойдох...

  Poetry » Love
713 1 5

Грабеж си беше нашата любов,

и двамата един от друг крадяхме.

От чувствата, потънали в разкош

чрез силата на нощните ни страсти.

 

Крадяхме ние двамата от страст

през всичките отминали години.

Защото пламна огънят от нас

в мечтите ни от нежност херувимна.

 

Грабеж си беше нашата любов,

и двама един от друг крадяхме.

Додето днес при тебе си дойдох -

в душата ти да си открия място!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

  • Каква метафора само - любовта като крадла!
  • Как да се ядосаш на такъв грабеж?! Поздрави!
  • Дай, боже на всекиму такава кражба! Харесах!
  • Не съм си мислила, че някога ще го кажа, но ... благородна е тази кражба. Превъзходно стихотворение!
  • Браво! Нима любовта не е дар?Е,все пак си подходил оригинално... Чувствата само избират при кого да отидат.🐴

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....