*от гледната точка на момиче*

За теб дали съм само поредната плячка,

просто момиче, което да приготвя кльопачка,

не знам и няма откъде,

чудя се с кого си и къде,

така добре не те познавам,

въпреки това аз осъзнавам,

животът ти не се върти около мен,

работиш и си тръгваш, и това наричаш ден,

сещаш ли се ти за мене,

по случайност и от време на време,

какво минава през твоята глава,

забравил ли си що е мечта,

как приготвяш си кафето,

горчиво като всеки работен понеделник,

или сладко като разговор с приятен събеседник,

ако беше ти цвят, какъв щеше да бъдеш?

Син като падащи сълзи,

жълт като летни слънчеви лъчи,

червен като буйния ти гняв

бял като падащия сняг,

в позната обстановка

вървящ с уверена походка,

какво мислиш за света,

гневът топи ли се като снега,

дали студен си като ранна пролет,

или от радост впускаш се във полет,

как показваш своята привързаност,

копнееш ли ти нявга за обвързаност,

от непонзати лица издигаш ли ограда,

заради чуждите очи извайваш ли преграда,

характера дали си главно наследил,

или с усилен труд си изградил,

дали намираш щастие в летен ден,

или е в нечий прегръдки плен,

нещо искаш ли да промениш,

нови качества да усвоиш,

вечерите готвиш ли в уютен дом,

или у другите намираш ти подслон,

спортни мачове дали ти се харесват,

мечтите ти дали с комфорта се поместват,

страховете твои като летен дъжд ли са поройни,

или твойте мисли са изтънчено спокойни,

търсиш ли у себе си покой,

или не ти достига този свой,

и търсиш го безцелно ти у някого,

надяваш ли се в мен да е,

понякога?