19 июн. 2018 г., 19:31

Догадки

1.4K 0 1

*от гледната точка на момиче*

За теб дали съм само поредната плячка,

просто момиче, което да приготвя кльопачка,

не знам и няма откъде,

чудя се с кого си и къде,

така добре не те познавам,

въпреки това аз осъзнавам,

животът ти не се върти около мен,

работиш и си тръгваш, и това наричаш ден,

сещаш ли се ти за мене,

по случайност и от време на време,

какво минава през твоята глава,

забравил ли си що е мечта,

как приготвяш си кафето,

горчиво като всеки работен понеделник,

или сладко като разговор с приятен събеседник,

ако беше ти цвят, какъв щеше да бъдеш?

Син като падащи сълзи,

жълт като летни слънчеви лъчи,

червен като буйния ти гняв

бял като падащия сняг,

в позната обстановка

вървящ с уверена походка,

какво мислиш за света,

гневът топи ли се като снега,

дали студен си като ранна пролет,

или от радост впускаш се във полет,

как показваш своята привързаност,

копнееш ли ти нявга за обвързаност,

от непонзати лица издигаш ли ограда,

заради чуждите очи извайваш ли преграда,

характера дали си главно наследил,

или с усилен труд си изградил,

дали намираш щастие в летен ден,

или е в нечий прегръдки плен,

нещо искаш ли да промениш,

нови качества да усвоиш,

вечерите готвиш ли в уютен дом,

или у другите намираш ти подслон,

спортни мачове дали ти се харесват,

мечтите ти дали с комфорта се поместват,

страховете твои като летен дъжд ли са поройни,

или твойте мисли са изтънчено спокойни,

търсиш ли у себе си покой,

или не ти достига този свой,

и търсиш го безцелно ти у някого,

надяваш ли се в мен да е,

понякога?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Виденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...