19.06.2018 г., 19:31

Догадки

1.4K 0 1

*от гледната точка на момиче*

За теб дали съм само поредната плячка,

просто момиче, което да приготвя кльопачка,

не знам и няма откъде,

чудя се с кого си и къде,

така добре не те познавам,

въпреки това аз осъзнавам,

животът ти не се върти около мен,

работиш и си тръгваш, и това наричаш ден,

сещаш ли се ти за мене,

по случайност и от време на време,

какво минава през твоята глава,

забравил ли си що е мечта,

как приготвяш си кафето,

горчиво като всеки работен понеделник,

или сладко като разговор с приятен събеседник,

ако беше ти цвят, какъв щеше да бъдеш?

Син като падащи сълзи,

жълт като летни слънчеви лъчи,

червен като буйния ти гняв

бял като падащия сняг,

в позната обстановка

вървящ с уверена походка,

какво мислиш за света,

гневът топи ли се като снега,

дали студен си като ранна пролет,

или от радост впускаш се във полет,

как показваш своята привързаност,

копнееш ли ти нявга за обвързаност,

от непонзати лица издигаш ли ограда,

заради чуждите очи извайваш ли преграда,

характера дали си главно наследил,

или с усилен труд си изградил,

дали намираш щастие в летен ден,

или е в нечий прегръдки плен,

нещо искаш ли да промениш,

нови качества да усвоиш,

вечерите готвиш ли в уютен дом,

или у другите намираш ти подслон,

спортни мачове дали ти се харесват,

мечтите ти дали с комфорта се поместват,

страховете твои като летен дъжд ли са поройни,

или твойте мисли са изтънчено спокойни,

търсиш ли у себе си покой,

или не ти достига този свой,

и търсиш го безцелно ти у някого,

надяваш ли се в мен да е,

понякога?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Виденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...