15 oct 2008, 15:33

Доимвам те

861 0 21
Допускам те
отново във сърцето
с мелодия
от тръпнещи копнежи.
Разстилам жаждата си
по небето
пулсиращо
от парещите мои вени.
Доимвам те
на залеза в очите
във този танц
на есента.
От обич
се превърнах в птица
зареяна
във пурпурна дъга.
Доимвам те
дълбоко във сърцето.
Там огънят
бушува от страстта.
Изгаря ми душата
от копнежа,
но никнат ми криле
от любовта.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
    летя...летя...
  • Прекрасноооо еее!!! Поздрави!!!
  • "но никнат ми криле
    от любовта."
    Мъного ми хареса!!
  • "Доимвам те
    дълбоко във сърцето.
    Там огънят
    бушува от страстта."

    Жени, там има от всичко по много, не само огън и страст. Сърцето ти е пълно и може да побере още толкова! Прекрасна жена си!
  • Много много хубаво...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....