15.10.2008 г., 15:33

Доимвам те

857 0 21
Допускам те
отново във сърцето
с мелодия
от тръпнещи копнежи.
Разстилам жаждата си
по небето
пулсиращо
от парещите мои вени.
Доимвам те
на залеза в очите
във този танц
на есента.
От обич
се превърнах в птица
зареяна
във пурпурна дъга.
Доимвам те
дълбоко във сърцето.
Там огънят
бушува от страстта.
Изгаря ми душата
от копнежа,
но никнат ми криле
от любовта.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
    летя...летя...
  • Прекрасноооо еее!!! Поздрави!!!
  • "но никнат ми криле
    от любовта."
    Мъного ми хареса!!
  • "Доимвам те
    дълбоко във сърцето.
    Там огънят
    бушува от страстта."

    Жени, там има от всичко по много, не само огън и страст. Сърцето ти е пълно и може да побере още толкова! Прекрасна жена си!
  • Много много хубаво...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...