Доимвам те
отново във сърцето
с мелодия
от тръпнещи копнежи.
Разстилам жаждата си
по небето
пулсиращо
от парещите мои вени.
Доимвам те
на залеза в очите
във този танц
на есента.
От обич
се превърнах в птица
зареяна
във пурпурна дъга.
Доимвам те
дълбоко във сърцето.
Там огънят
бушува от страстта.
Изгаря ми душата
от копнежа,
но никнат ми криле
от любовта.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Прекрасна жена си!