20 sept 2022, 9:12

Докато 

  Poesía
706 2 3

Аз някак си съм вече твърде чужда

на този град и улиците димни,

не зная на кого съм още нужна,

освен на тези мои две смокини.

 

Но знам, че докато го има хълма,

потънал в южна охра и тъга,

очите ми с миражи ще са пълни

и няма да си тръгна утре, ни сега.

 

И докато реката бавно влачи

водите си със кротко постоянство,

ще гледам дълго на брега как крачи

септември в свойто есенно пиянство.

 

И докато във утрините сладост

витае лека и неуловима,

гърдите си ще пълня още с радост,

че все пак тук съм и все пак ме има!

 

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??