radiola (Рада Димова)
176 3129
20.09.2022 г., 9:12 ч.

Докато 

  Поезия
1034 2 3

Аз някак си съм вече твърде чужда

на този град и улиците димни,

не зная на кого съм още нужна,

освен на тези мои две смокини.

 

Но знам, че докато го има хълма,

потънал в южна охра и тъга,

очите ми с миражи ще са пълни

и няма да си тръгна утре, ни сега.

 

И докато реката бавно влачи

водите си със кротко постоянство,

ще гледам дълго на брега как крачи

септември в свойто есенно пиянство.

 

И докато във утрините сладост

витае лека и неуловима,

гърдите си ще пълня още с радост,

че все пак тук съм и все пак ме има!

 

© Рада Димова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Ще откриете, че животът все още си заслужава, ако просто се усмихнете »

15 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??