20 сент. 2022 г., 09:12

Докато 

  Поэзия
5.0 / 10
1287 2 3
Аз някак си съм вече твърде чужда
на този град и улиците димни,
не зная на кого съм още нужна,
освен на тези мои две смокини.
Но знам, че докато го има хълма,
потънал в южна охра и тъга,
очите ми с миражи ще са пълни
и няма да си тръгна утре, ни сега.
И докато реката бавно влачи
водите си със кротко постоянство,
ще гледам дълго на брега как крачи
септември в свойто есенно пиянство. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Все права защищены

Предложения
  • Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...

Ещё произведения »