ДОКАТО Е ЛЯТО
Цветята колко страстно те цъфтят,
зелени завладяващи листата,
изисканост зелена добива с тях светът,
така е вечно докато е лято.
Като един чаровник е денят,
самотник имащ нужда от измами,
на птичките се радват когато разцъфтят
цветята сякаш са деца за нищо време нямали.
Явява се тъй ярко любовта,
животът с нея толкова богат е,
като една красавица е жадна тя
за срещи с нежности като е лято.
С тази синя блузка идваш ти
на среща на брега – младеж омайващ,
лъч – хубост ярка пленница ще посети,
за мене морето сякаш че го няма.
Ех докато е лято любовта
навън е, тича песен много чиста,
от нея неспокойна е кръвта
от тази грабваща вълна и бистра.
Как слънцето е ярко всеки ден,
поляните на цветове богати,
плажуващите хващат приятел тъмен – тен,
това се случва докато е лято.
Да, лято е, щастливи сме с теб,
с пясъка суетен имам всичко,
а по-нататък целува слънце степ,
поглъщам топла сладост, теб обичам.
С теб сме до морето все така,
как ще докосва залезът сърцата,
ще сме горещи, по детски влюбен пак,
брегът е топъл докато е лято.
Дали за спомените жертваш се,
дали ще помниш винаги липата,
или вратата с тъга открехва се,
било е всичко докато е лято.
Ще бъдеш все тъй хубава аз знам,
когато вече есен е не лято,
дали тогава ще си моя не знам,
или само докато е лято.
07.03.2017
© Явор спасов Todos los derechos reservados