Mar 11, 2017, 11:08 AM

Докато е лято

  Poetry » Love
726 0 0

                                                             ДОКАТО Е ЛЯТО

 

                                                     Цветята колко страстно те цъфтят,

                                                     зелени завладяващи листата,

                                                     изисканост зелена добива с тях светът,

                                                     така е вечно докато е лято.

 

                                                     Като един чаровник е денят,

                                                     самотник имащ нужда от измами,

                                                     на птичките се радват когато разцъфтят

                                                     цветята сякаш са деца за нищо време нямали.

 

                                                     Явява се тъй ярко любовта,

                                                     животът с нея толкова богат е,

                                                     като една красавица е жадна тя

                                                     за срещи с нежности като е лято.

 

                                                     С тази синя блузка идваш ти

                                                     на среща на брега – младеж омайващ,  

                                                     лъч – хубост ярка пленница ще посети,

                                                     за мене морето сякаш че го няма.

 

                                                     Ех докато е лято любовта

                                                     навън е, тича песен много чиста,

                                                     от нея неспокойна е кръвта

                                                     от тази грабваща вълна и бистра.

 

                                                     Как слънцето е ярко всеки ден,

                                                     поляните на цветове богати,

                                                     плажуващите хващат приятел тъмен – тен,

                                                     това се случва докато е лято.

 

                                                     Да, лято е, щастливи сме с теб,

                                                     с пясъка суетен имам всичко,

                                                     а по-нататък целува слънце степ,

                                                     поглъщам топла сладост, теб обичам.

 

                                                     С теб сме до морето все така,

                                                     как ще докосва залезът сърцата,

                                                     ще сме горещи, по детски влюбен пак,

                                                     брегът е топъл докато е лято.

 

                                                     Дали за спомените жертваш се,

                                                     дали ще помниш винаги липата,

                                                     или вратата с тъга открехва се,

                                                     било е всичко докато е лято.

 

                                                     Ще бъдеш все тъй хубава аз знам,

                                                     когато вече есен е не лято,

                                                     дали тогава ще си моя не знам,

                                                     или само докато е лято.        

 

07.03.2017 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...