11.03.2017 г., 11:08 ч.

Докато е лято 

  Поезия » Любовна
327 0 0

                                                             ДОКАТО Е ЛЯТО

 

                                                     Цветята колко страстно те цъфтят,

                                                     зелени завладяващи листата,

                                                     изисканост зелена добива с тях светът,

                                                     така е вечно докато е лято.

 

                                                     Като един чаровник е денят,

                                                     самотник имащ нужда от измами,

                                                     на птичките се радват когато разцъфтят

                                                     цветята сякаш са деца за нищо време нямали.

 

                                                     Явява се тъй ярко любовта,

                                                     животът с нея толкова богат е,

                                                     като една красавица е жадна тя

                                                     за срещи с нежности като е лято.

 

                                                     С тази синя блузка идваш ти

                                                     на среща на брега – младеж омайващ,  

                                                     лъч – хубост ярка пленница ще посети,

                                                     за мене морето сякаш че го няма.

 

                                                     Ех докато е лято любовта

                                                     навън е, тича песен много чиста,

                                                     от нея неспокойна е кръвта

                                                     от тази грабваща вълна и бистра.

 

                                                     Как слънцето е ярко всеки ден,

                                                     поляните на цветове богати,

                                                     плажуващите хващат приятел тъмен – тен,

                                                     това се случва докато е лято.

 

                                                     Да, лято е, щастливи сме с теб,

                                                     с пясъка суетен имам всичко,

                                                     а по-нататък целува слънце степ,

                                                     поглъщам топла сладост, теб обичам.

 

                                                     С теб сме до морето все така,

                                                     как ще докосва залезът сърцата,

                                                     ще сме горещи, по детски влюбен пак,

                                                     брегът е топъл докато е лято.

 

                                                     Дали за спомените жертваш се,

                                                     дали ще помниш винаги липата,

                                                     или вратата с тъга открехва се,

                                                     било е всичко докато е лято.

 

                                                     Ще бъдеш все тъй хубава аз знам,

                                                     когато вече есен е не лято,

                                                     дали тогава ще си моя не знам,

                                                     или само докато е лято.        

 

07.03.2017 

© Явор спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??