11 мар. 2017 г., 11:08

Докато е лято

728 0 0

                                                             ДОКАТО Е ЛЯТО

 

                                                     Цветята колко страстно те цъфтят,

                                                     зелени завладяващи листата,

                                                     изисканост зелена добива с тях светът,

                                                     така е вечно докато е лято.

 

                                                     Като един чаровник е денят,

                                                     самотник имащ нужда от измами,

                                                     на птичките се радват когато разцъфтят

                                                     цветята сякаш са деца за нищо време нямали.

 

                                                     Явява се тъй ярко любовта,

                                                     животът с нея толкова богат е,

                                                     като една красавица е жадна тя

                                                     за срещи с нежности като е лято.

 

                                                     С тази синя блузка идваш ти

                                                     на среща на брега – младеж омайващ,  

                                                     лъч – хубост ярка пленница ще посети,

                                                     за мене морето сякаш че го няма.

 

                                                     Ех докато е лято любовта

                                                     навън е, тича песен много чиста,

                                                     от нея неспокойна е кръвта

                                                     от тази грабваща вълна и бистра.

 

                                                     Как слънцето е ярко всеки ден,

                                                     поляните на цветове богати,

                                                     плажуващите хващат приятел тъмен – тен,

                                                     това се случва докато е лято.

 

                                                     Да, лято е, щастливи сме с теб,

                                                     с пясъка суетен имам всичко,

                                                     а по-нататък целува слънце степ,

                                                     поглъщам топла сладост, теб обичам.

 

                                                     С теб сме до морето все така,

                                                     как ще докосва залезът сърцата,

                                                     ще сме горещи, по детски влюбен пак,

                                                     брегът е топъл докато е лято.

 

                                                     Дали за спомените жертваш се,

                                                     дали ще помниш винаги липата,

                                                     или вратата с тъга открехва се,

                                                     било е всичко докато е лято.

 

                                                     Ще бъдеш все тъй хубава аз знам,

                                                     когато вече есен е не лято,

                                                     дали тогава ще си моя не знам,

                                                     или само докато е лято.        

 

07.03.2017 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....