Докато има светлина

18 oct 2022, 9:19

Poesía » Formas graves

225 3 6

ДОКАТО ИМА СВЕТЛИНА

На сънища така не се наситих –

все пищни, цветни, ярки и без звук.

Навярно нощем скитам сред звездите,

а в ранна утрин се завръщам тук.

В неспирните откоси на кълвача

дали намирам смисъла дълбок?

Какви окови дърпат ме през здрача,

та не оставам в скутите на Бог?

И знам – щом в мене тихичко ръми

и дълго в пролетния злак се губя –

клонят към заник светлите ми дни.

Загърне ли ме мрак неумолим –

дано до мен си и да ме събудиш.

А после – ако можеш – остани!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.