ЕДНО

Страх

И вятърът се отказа от мен.

Стълби надолу се сбръчкват в краката ми.

И утре е ден,

но няма да е ден във душата ми.

Заслужил цялата гнет -

омразник и негодник пуст! –

крещят душите безчет

и аз след тях на изуст.

Няма да се изпълнят изминалите мои дни

с празните ми думи.

Спихват безсмислени мечти

и след мене – юни!

ДВЕ

Дано

Ехти сирота - силна, падаща,

нещо ще се случи и пътя ми,

ще се разшири и ще праща,

спряла, дъгата ми.

И ще затичам след нея прероден,

забравил от какво ме е страх.

Движа се съживен,

и със мене – смях.

ТРИ

Живял

Приличам ли ти на мен,

когато свистя и крещя?

Потъващ в разрумен ден,

малко преди да заспя.

За няколко мига съм аз и после –

животът ми е завършен и свършен.

За няколко мига не чаках до после,

макар и после – свършен.