21.03.2012 г., 10:24

Докато преброя до 3

691 0 1

ЕДНО

 

Страх

 

И вятърът се отказа от мен.

Стълби надолу се сбръчкват в краката ми.

И утре е ден,

но няма да е ден във душата ми.

 

Заслужил цялата гнет -

омразник и негодник пуст! –

крещят душите безчет

и аз след тях на изуст.

 

Няма да се изпълнят изминалите мои дни

с празните ми думи.

Спихват безсмислени мечти

и след мене – юни!

 

ДВЕ

 

Дано

 

Ехти сирота - силна, падаща,

нещо ще се случи и пътя ми,

ще се разшири и ще праща,

спряла, дъгата ми.

 

И ще затичам след нея прероден,

забравил от какво ме е страх.

Движа се съживен,

и със мене – смях.

 

ТРИ

 

Живял

 

Приличам ли ти на мен,

когато свистя и крещя?

Потъващ в разрумен ден,

малко преди да заспя.

 

За няколко мига съм аз и после –

животът ми е завършен и свършен.

За няколко мига не чаках до после,

макар и после – свършен.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тихомир Неделчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как можеш да имаш само две произведения? Продължавай в същия дух, добър си!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...