2 jul 2008, 8:31

Докато пътувам...

859 0 14
 

Докато пътувам...

 

Вечността ми е поставила уравнение -

 

с много неизвестни,

 

с безброй възможности...

 

Откак се помня - все търся решения,

 

разпъват ме противоположности,

 

разкъсват ме съмнения,

 

изтерзани притеснения,

 

хрумват ми нови идеи,

 

блъскат ме проблеми...

 

Представите - остъргани

 

от грубости, лъжи и грешки -

 

всеки път ме отрезвяват...

 

Да се откажа - не мога...

 

Ще започвам отново,

 

колкото пъти е необходимо...

 

Докато пътувам...

 

 

***

 

Търсих за стиха си предел,

 

но ожулен, той се понесе в небе...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...