2 jul 2008, 8:31

Докато пътувам...

858 0 14
 

Докато пътувам...

 

Вечността ми е поставила уравнение -

 

с много неизвестни,

 

с безброй възможности...

 

Откак се помня - все търся решения,

 

разпъват ме противоположности,

 

разкъсват ме съмнения,

 

изтерзани притеснения,

 

хрумват ми нови идеи,

 

блъскат ме проблеми...

 

Представите - остъргани

 

от грубости, лъжи и грешки -

 

всеки път ме отрезвяват...

 

Да се откажа - не мога...

 

Ще започвам отново,

 

колкото пъти е необходимо...

 

Докато пътувам...

 

 

***

 

Търсих за стиха си предел,

 

но ожулен, той се понесе в небе...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...