Jul 2, 2008, 8:31 AM

Докато пътувам...

852 0 14
 

Докато пътувам...

 

Вечността ми е поставила уравнение -

 

с много неизвестни,

 

с безброй възможности...

 

Откак се помня - все търся решения,

 

разпъват ме противоположности,

 

разкъсват ме съмнения,

 

изтерзани притеснения,

 

хрумват ми нови идеи,

 

блъскат ме проблеми...

 

Представите - остъргани

 

от грубости, лъжи и грешки -

 

всеки път ме отрезвяват...

 

Да се откажа - не мога...

 

Ще започвам отново,

 

колкото пъти е необходимо...

 

Докато пътувам...

 

 

***

 

Търсих за стиха си предел,

 

но ожулен, той се понесе в небе...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...