2 июл. 2008 г., 08:31

Докато пътувам...

860 0 14
 

Докато пътувам...

 

Вечността ми е поставила уравнение -

 

с много неизвестни,

 

с безброй възможности...

 

Откак се помня - все търся решения,

 

разпъват ме противоположности,

 

разкъсват ме съмнения,

 

изтерзани притеснения,

 

хрумват ми нови идеи,

 

блъскат ме проблеми...

 

Представите - остъргани

 

от грубости, лъжи и грешки -

 

всеки път ме отрезвяват...

 

Да се откажа - не мога...

 

Ще започвам отново,

 

колкото пъти е необходимо...

 

Докато пътувам...

 

 

***

 

Търсих за стиха си предел,

 

но ожулен, той се понесе в небе...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...