2.07.2008 г., 8:31

Докато пътувам...

856 0 14
 

Докато пътувам...

 

Вечността ми е поставила уравнение -

 

с много неизвестни,

 

с безброй възможности...

 

Откак се помня - все търся решения,

 

разпъват ме противоположности,

 

разкъсват ме съмнения,

 

изтерзани притеснения,

 

хрумват ми нови идеи,

 

блъскат ме проблеми...

 

Представите - остъргани

 

от грубости, лъжи и грешки -

 

всеки път ме отрезвяват...

 

Да се откажа - не мога...

 

Ще започвам отново,

 

колкото пъти е необходимо...

 

Докато пътувам...

 

 

***

 

Търсих за стиха си предел,

 

но ожулен, той се понесе в небе...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...