16 ago 2020, 10:23  

Докато се раждам

920 12 17

Поглеждам през прозорчето. Накрая

на падаща звездичка ще приличам.

Намерих ли се? Търсещ лъч бозае

от вимето на мрака склеротичен.

 

Очите ми престават да жонглират

с мечтата и със спомен едновременно.

Земята под сърцето си намира

родилно място, че със мен е бременна.

 

Минутите не искат да затворят

надеждата в кафеза на клепача.

А изгревът  с измислен сън ще спори,

докато  аз родя се и проплача.

 

16.08.2020

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова се радвам, че отново си тук, Цветенце!🌹🤣💕 Твоята чувствителност хармонира отлично с моята, а коментарът ти ми действа като кръвопреливане!
    Прегръщам те!💕🌹💕
  • Ех, Мари❤️! Не мога да изразя с думи емоцията в мен. Великолепен и силно въздействащ стих! Винаги се потапям в един неповторим и затрогващ свят на дълбока и топла душевност, когато чета прекрасните ти стихове! Благодаря ти!🌹
  • Струва си човек да се роди, да напише там нещичко и да получи такива взривяващи с емоцията си коментари!💕 Доче, та това си е едно ново стихотворение! Благодаря ти, че пътя от моите думи до теб осветяваш със съпричастното си творчество!
    Ангелче, ти винаги знаеш как да ме прегърнеш с думите си! Направи го и сега! И моята прегръдка е винаги разтворена за теб, миличка!💕🌻💕🌻💕(А)
  • "Минутите не искат да затворят

    надеждата в кафеза на клепача"

    Преди да се роди една мечта
    просветва като мъничка светулка.
    събрала в крехката си светлина
    по мъничко от кротост и от лудост.
    Кое ще доминира после? Как
    светът новороденото ще срещне?
    Заспалата под клепките мечта
    ще отговори след като проблесне...

    Благодаря и аз за удоволствието...
  • Дани, благодаря за милите думи и за "любими"! Зарадва ме, уважавам мнението ти!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...