Докато се раждам
Поглеждам през прозорчето. Накрая
на падаща звездичка ще приличам.
Намерих ли се? Търсещ лъч бозае
от вимето на мрака склеротичен.
Очите ми престават да жонглират
с мечтата и със спомен едновременно.
Земята под сърцето си намира
родилно място, че със мен е бременна.
Минутите не искат да затворят
надеждата в кафеза на клепача.
А изгревът с измислен сън ще спори,
докато аз родя се и проплача.
16.08.2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
