Aug 16, 2020, 10:23 AM  

Докато се раждам

918 12 17

Поглеждам през прозорчето. Накрая

на падаща звездичка ще приличам.

Намерих ли се? Търсещ лъч бозае

от вимето на мрака склеротичен.

 

Очите ми престават да жонглират

с мечтата и със спомен едновременно.

Земята под сърцето си намира

родилно място, че със мен е бременна.

 

Минутите не искат да затворят

надеждата в кафеза на клепача.

А изгревът  с измислен сън ще спори,

докато  аз родя се и проплача.

 

16.08.2020

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова се радвам, че отново си тук, Цветенце!🌹🤣💕 Твоята чувствителност хармонира отлично с моята, а коментарът ти ми действа като кръвопреливане!
    Прегръщам те!💕🌹💕
  • Ех, Мари❤️! Не мога да изразя с думи емоцията в мен. Великолепен и силно въздействащ стих! Винаги се потапям в един неповторим и затрогващ свят на дълбока и топла душевност, когато чета прекрасните ти стихове! Благодаря ти!🌹
  • Струва си човек да се роди, да напише там нещичко и да получи такива взривяващи с емоцията си коментари!💕 Доче, та това си е едно ново стихотворение! Благодаря ти, че пътя от моите думи до теб осветяваш със съпричастното си творчество!
    Ангелче, ти винаги знаеш как да ме прегърнеш с думите си! Направи го и сега! И моята прегръдка е винаги разтворена за теб, миличка!💕🌻💕🌻💕(А)
  • "Минутите не искат да затворят

    надеждата в кафеза на клепача"

    Преди да се роди една мечта
    просветва като мъничка светулка.
    събрала в крехката си светлина
    по мъничко от кротост и от лудост.
    Кое ще доминира после? Как
    светът новороденото ще срещне?
    Заспалата под клепките мечта
    ще отговори след като проблесне...

    Благодаря и аз за удоволствието...
  • Дани, благодаря за милите думи и за "любими"! Зарадва ме, уважавам мнението ти!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...