Докато си жива, мамо
Докато си жива, мамо,
докато ме гледаш нежно,
предано, като дете,
ще е светло мойто утро,
пълно – моето сърце.
Не ти казах много думи,
не излях и любовта си,
но в сърце те носих.
Разбра го и прости ми.
Косите веч’ са побелели,
а ръцете – отмалели,
часовете – спрели,
гледат безутешно.
Докато си жива, мамо
искам да ти благодаря,
че ме научи да бъда
силна и обичаща жена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
