18 dic 2016, 9:23

Докато си жива, мамо 

  Poesía » Otra
436 0 6

Докато си жива, мамо, 

докато ме гледаш нежно, 

предано, като дете, 

ще е светло мойто утро, 

пълно – моето сърце. 

 

Не ти казах много думи, 

не излях и любовта си, 

но в сърце те носих. 

Разбра го и прости ми. 

 

Косите веч’ са побелели, 

а ръцете – отмалели, 

часовете – спрели,

гледат безутешно. 

 

Докато си жива, мамо

искам да ти благодаря, 

че ме научи да бъда

силна и обичаща жена. 

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стих-признание на тези които заслужават нашата обич.
  • Поздравления и от мен! Трябва да използваме всяка възможност да сме с тях и да не се уморяваме да повтаряме, че ги обичаме!
  • Поздравления за стиха, Василке!...Абсолютно съгласен съм, че трябва да засвидетелстваме обичта и уважението си към родителите, докато са живи...В напреднала възраст те имат нужда от нашето внимание и грижи!...
  • Те имат нужда от нашата обич! Не спирам да се укорявам за многото моменти, когато можех да съм с нея, а аз все тичах да работя.... нищо не може да я замени!
  • Да, Васе! Докато са живи, трябва да им засвидетелстваме своята любов и признателност! Поздрав!
  • ❤❤❤Светла изповед,достойна за възхищение!
Propuestas
: ??:??