18.12.2016 г., 9:23

Докато си жива, мамо

613 0 6

Докато си жива, мамо, 

докато ме гледаш нежно, 

предано, като дете, 

ще е светло мойто утро, 

пълно – моето сърце. 

 

Не ти казах много думи, 

не излях и любовта си, 

но в сърце те носих. 

Разбра го и прости ми. 

 

Косите веч’ са побелели, 

а ръцете – отмалели, 

часовете – спрели,

гледат безутешно. 

 

Докато си жива, мамо

искам да ти благодаря, 

че ме научи да бъда

силна и обичаща жена. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стих-признание на тези които заслужават нашата обич.
  • Поздравления и от мен! Трябва да използваме всяка възможност да сме с тях и да не се уморяваме да повтаряме, че ги обичаме!
  • Поздравления за стиха, Василке!...Абсолютно съгласен съм, че трябва да засвидетелстваме обичта и уважението си към родителите, докато са живи...В напреднала възраст те имат нужда от нашето внимание и грижи!...
  • Те имат нужда от нашата обич! Не спирам да се укорявам за многото моменти, когато можех да съм с нея, а аз все тичах да работя.... нищо не може да я замени!
  • Да, Васе! Докато са живи, трябва да им засвидетелстваме своята любов и признателност! Поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...