Докато си жива, мамо

Dec 18, 2016, 9:23 AM

Poetry » Other

532 0 6

Докато си жива, мамо,
докато ме гледаш нежно,
предано, като дете,
ще е светло мойто утро,
пълно – моето сърце.
Не ти казах много думи,
не излях и любовта си,
но в сърце те носих.
Разбра го и прости ми.
Косите веч’ са побелели,
а ръцете – отмалели,
часовете – спрели, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Докато си жива, мамо

Want to read more?

Random works