Докато си жива, мамо,
докато ме гледаш нежно,
предано, като дете,
ще е светло мойто утро,
пълно – моето сърце.
Не ти казах много думи,
не излях и любовта си,
но в сърце те носих.
Разбра го и прости ми.
Косите веч’ са побелели,
а ръцете – отмалели,
часовете – спрели,
гледат безутешно.
Докато си жива, мамо
искам да ти благодаря,
че ме научи да бъда
силна и обичаща жена.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
