29 may 2020, 17:27

Докато вярваш... 

  Poesía » Versos blancos, Otra
735 4 3

Не се моли на късия ми ден,
на дългата ми нощ
и скучни сънища...
Не се моли на дрезгавия възглас,
когато за посока викам птиците
и светлите им орбити чертая
с ръката уморена!
Не се моли на трудните ми празници
и вещите диоптри
пред очите ми,
отрекли се от минало и бъдеще...
Не се моли
на сянката смалена,
която размишлява за живота,
която под листото дом намира
и пие жадно
своите заблуди.
Не се моли на болни звездопади,
докато вярваш, че съм твоя,
а моят Бог някакъв различен.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • " Не се моли на дрезгавия възглас,
    когато за посока викам птиците
    и светлите им орбити чертая"!!!!!!!
    Винаги намираш с какво да ни изненадаш, Рени! Прекрасна си!🌼
  • Много ми хареса!
  • И пие жадно своите заблуди...
Propuestas
: ??:??