29.05.2020 г., 17:27 ч.

Докато вярваш... 

  Поезия » Бели стихове, Друга
641 4 3

Не се моли на късия ми ден,
на дългата ми нощ
и скучни сънища...
Не се моли на дрезгавия възглас,
когато за посока викам птиците
и светлите им орбити чертая
с ръката уморена!
Не се моли на трудните ми празници
и вещите диоптри
пред очите ми,
отрекли се от минало и бъдеще...
Не се моли
на сянката смалена,
която размишлява за живота,
която под листото дом намира
и пие жадно
своите заблуди.
Не се моли на болни звездопади,
докато вярваш, че съм твоя,
а моят Бог някакъв различен.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • " Не се моли на дрезгавия възглас,
    когато за посока викам птиците
    и светлите им орбити чертая"!!!!!!!
    Винаги намираш с какво да ни изненадаш, Рени! Прекрасна си!🌼
  • Много ми хареса!
  • И пие жадно своите заблуди...
Предложения
: ??:??