29.05.2020 г., 17:27

Докато вярваш...

1K 4 3

Не се моли на късия ми ден,
на дългата ми нощ
и скучни сънища...
Не се моли на дрезгавия възглас,
когато за посока викам птиците
и светлите им орбити чертая
с ръката уморена!
Не се моли на трудните ми празници
и вещите диоптри
пред очите ми,
отрекли се от минало и бъдеще...
Не се моли
на сянката смалена,
която размишлява за живота,
която под листото дом намира
и пие жадно
своите заблуди.
Не се моли на болни звездопади,
докато вярваш, че съм твоя,
а моят Бог някакъв различен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • " Не се моли на дрезгавия възглас,
    когато за посока викам птиците
    и светлите им орбити чертая"!!!!!!!
    Винаги намираш с какво да ни изненадаш, Рени! Прекрасна си!🌼
  • Много ми хареса!
  • И пие жадно своите заблуди...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...