Уенди (Бианка Габровска) Уенди (Бианка Габровска)
8 211
23 ago 2008, 10:51

Докога

  Poesía » Otra
1K 0 21

Самотата от мрака извира.
Уморено притварям клепачи.
Днес покоят дори галопира,
а луната разсърдено плаче.


И не мога дори във съня си
да достигна свободния вятър.
Докога, докога все ще търся
златна жилка сред пясъчен кратер?


Докога ще се лутам и прося
топлина от случайни познати?
Докога ще съм скитница боса,
прекосила живота си гратис?

Докога след приятелства кратки
ще се давя в безличния ден?
Стига! Ставам и тръгвам нататък.
Който иска,
да тръгне след мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0