Самотата от мрака извира.
Уморено притварям клепачи.
Днес покоят дори галопира,
а луната разсърдено плаче.
И не мога дори във съня си
да достигна свободния вятър.
Докога, докога все ще търся
златна жилка сред пясъчен кратер?
Докога ще се лутам и прося
топлина от случайни познати?
Докога ще съм скитница боса,
прекосила живота си гратис? ...