23.08.2008 г., 10:51 ч.

Докога 

  Поезия » Друга
859 0 21

Самотата от мрака извира.
Уморено притварям клепачи.
Днес покоят дори галопира,
а луната разсърдено плаче.


И не мога дори във съня си
да достигна свободния вятър.
Докога, докога все ще търся
златна жилка сред пясъчен кратер?


Докога ще се лутам и прося
топлина от случайни познати?
Докога ще съм скитница боса,
прекосила живота си гратис?

Докога след приятелства кратки
ще се давя в безличния ден?
Стига! Ставам и тръгвам нататък.
Който иска,
да тръгне след мен!

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??