Aug 23, 2008, 10:51 AM

Докога 

  Poetry » Other
861 0 21

Самотата от мрака извира.
Уморено притварям клепачи.
Днес покоят дори галопира,
а луната разсърдено плаче.


И не мога дори във съня си
да достигна свободния вятър.
Докога, докога все ще търся
златна жилка сред пясъчен кратер?


Докога ще се лутам и прося
топлина от случайни познати?
Докога ще съм скитница боса,
прекосила живота си гратис?

Докога след приятелства кратки
ще се давя в безличния ден?
Стига! Ставам и тръгвам нататък.
Който иска,
да тръгне след мен!

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??