Докога
Загубихме страстта си към живота,
притиснати от сиви хоризонти.
Приемаме несгодите без ропот.
Живеем в къщи с липсващи балкони.
Отровен въздух дишаме спастично.
Морето си го спомняме от книги...
Не можем безвъзмездно да обичаме,
да даваме, когато не достига...
Не можем да се радваме на песен,
да полетим с балона на мечтите,
да си откраднем минзухар наесен
и да го втъкнем на дете в косите.
Живеем - дрипави марионетки,
конците си объркали отдавна.
И Пепеляшки, вместо Жулиети,
се радваме на еднодневна слава.
Но тази примиреност с дните сиви,
но тази непресъхваща тъга
събуждат в нас жестока съпротива.
Един въпрос се ражда :"Докога?"
© Бианка Габровска Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Добър въпрос!
-
"Не можем безвъзмездно да обичаме,
да даваме, когато не достига..."
Не можем.Вкамениха се сърцата ни...
И раните им в брони се превърнаха.
Животът - просякът пред стъпалата ни
напразно чака някой да го зърне... -
Много ми хареса! -
Страхотен стих!!!
/ и аз съм се хванала за косите като барон Мюнхаузен в опит да изплувам от собственото си сиво, блатно ежедневие!
Знам, че ще успея! Ти също! Нали? / -
Силен и истински,верен стих!Аплодисменти,Бианка!
-
великолепна поезия...
докосва душата, мила Бианка. -
"Не можем безвъзмездно да обичаме,
да даваме, когато не достига..."
и
"И Пепеляшки, вместо Жулиети,
се радваме на еднодневна слава."
Поздравления, Бианка!
-
много хубаво
-
Много силен философски стих!И този вечен въпрос "До кога?",който си задаваме ежедневно...Но ако скъсаме конците,може би ще открием отговора и вместо Пепеляшки ще станем Жулиети.
-
Браво!
Сами трябва да си помогнем, за да се измъкнем от сивото... -
Поздрав за философията вписана в стиха.
Харесах! -
Докога..
Поредното търсене на смисъла.... -
Аплодисменти!!!
-
Аплодирам и аз!!!
-
Всички си задаваме този въпрос!
Много добре си го описала.
Поздрав! -
И аз това се питам! Силен и много истински е стиха ти.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
