Докога
Загубихме страстта си към живота,
притиснати от сиви хоризонти.
Приемаме несгодите без ропот.
Живеем в къщи с липсващи балкони.
Отровен въздух дишаме спастично.
Морето си го спомняме от книги...
Не можем безвъзмездно да обичаме,
да даваме, когато не достига...
Не можем да се радваме на песен,
да полетим с балона на мечтите,
да си откраднем минзухар наесен
и да го втъкнем на дете в косите.
Живеем - дрипави марионетки,
конците си объркали отдавна.
И Пепеляшки, вместо Жулиети,
се радваме на еднодневна слава.
Но тази примиреност с дните сиви,
но тази непресъхваща тъга
събуждат в нас жестока съпротива.
Един въпрос се ражда :"Докога?"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бианка Габровска Todos los derechos reservados
Много ми хареса!
