Докога

Poetry » Other

1K 0 16

Загубихме страстта си към живота,

притиснати от сиви хоризонти.

Приемаме несгодите без ропот.

Живеем в къщи с липсващи балкони.

Отровен въздух дишаме спастично.

Морето си го спомняме от книги...

Не можем безвъзмездно да обичаме,

да даваме, когато не достига...

Не можем да се радваме на песен,

да полетим с балона на мечтите,

да си откраднем минзухар наесен

и да го втъкнем на дете в косите.

Живеем - дрипави марионетки,

конците си объркали отдавна.

И Пепеляшки, вместо Жулиети,

се радваме на еднодневна слава.

Но тази примиреност с дните сиви,

но тази непресъхваща тъга

събуждат в нас жестока съпротива.

Един въпрос се ражда :"Докога?"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ananel (Нелиса)

Добър въпрос!

2010-05-08T16:14:13+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Не можем безвъзмездно да обичаме,

да даваме, когато не достига..."

Не можем.Вкамениха се сърцата ни...
И раните им в брони се превърнаха.
Животът - просякът пред стъпалата ни
напразно чака някой да го зърне...

2010-04-11T00:18:46+03:00
bojilova1 (Петя Божилова)

Много ми хареса!

2010-03-31T20:59:09+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Страхотен стих!!!
/ и аз съм се хванала за косите като барон Мюнхаузен в опит да изплувам от собственото си сиво, блатно ежедневие!
Знам, че ще успея! Ти също! Нали? /

2010-03-20T19:12:55+02:00
Вирго99 (Ася Толедо)

Силен и истински,верен стих!Аплодисменти,Бианка!

2010-03-16T19:07:24+02:00