Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
13.03.2010 г., 14:09 ч.

Докога 

  Поезия » Друга
863 0 16

Загубихме страстта си към живота,

притиснати от сиви хоризонти.

Приемаме несгодите без ропот.

Живеем в къщи с липсващи балкони.

 

Отровен въздух дишаме спастично.

Морето си го спомняме от книги...

Не можем безвъзмездно да обичаме,

да даваме, когато не достига...

 

Не можем да се радваме на песен,

да полетим с балона на мечтите,

да си откраднем минзухар наесен

и да го втъкнем на дете в косите.

 

Живеем - дрипави марионетки,

конците си объркали отдавна.

И Пепеляшки, вместо Жулиети,

се радваме на еднодневна слава.

 

Но тази примиреност с дните сиви,

но тази непресъхваща тъга

събуждат в нас жестока съпротива.

 

Един въпрос се ражда :"Докога?"

 

© Бианка Габровска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??