Докога
Загубихме страстта си към живота,
притиснати от сиви хоризонти.
Приемаме несгодите без ропот.
Живеем в къщи с липсващи балкони.
Отровен въздух дишаме спастично.
Морето си го спомняме от книги...
Не можем безвъзмездно да обичаме,
да даваме, когато не достига...
Не можем да се радваме на песен,
да полетим с балона на мечтите,
да си откраднем минзухар наесен
и да го втъкнем на дете в косите.
Живеем - дрипави марионетки,
конците си объркали отдавна.
И Пепеляшки, вместо Жулиети,
се радваме на еднодневна слава.
Но тази примиреност с дните сиви,
но тази непресъхваща тъга
събуждат в нас жестока съпротива.
Един въпрос се ражда :"Докога?"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
Много ми хареса!
