temenujka62 (Теменужка Маринова) temenujka62 (Теменужка Маринова)
2 164
31 ago 2007, 22:38

ДОКОГА

  Poesía
668 1 6
 

        ДОКОГА

Жесток си.

        Дяволски жесток.

          И си студен,

                 отчайващо студен.

Душата ми разкъса

        къс по къс,

          на адски мъки

                      я остави в плен.

Умирах често.

         Всеки път!

                   Безкрай...

От стъпките,

         затихващи навън,

от вятъра в нощта,

         самотно запищял,

от сълзите

          след свършилия,

                но несбъднат сън.

Жестоко.

      И студено.

                 И боли

отново

        и отново...

                            

                      Докога?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0