ДОКОГА
ДОКОГА
Жесток си.
Дяволски жесток.
И си студен,
отчайващо студен.
Душата ми разкъса
къс по къс,
на адски мъки
я остави в плен.
Умирах често.
Всеки път!
Безкрай...
От стъпките,
затихващи навън,
от вятъра в нощта,
самотно запищял,
от сълзите
след свършилия,
но несбъднат сън.
Жестоко.
И студено.
И боли
отново
и отново...
Докога?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
