Aug 31, 2007, 10:38 PM

ДОКОГА

  Poetry
670 1 6
 

        ДОКОГА

Жесток си.

        Дяволски жесток.

          И си студен,

                 отчайващо студен.

Душата ми разкъса

        къс по къс,

          на адски мъки

                      я остави в плен.

Умирах често.

         Всеки път!

                   Безкрай...

От стъпките,

         затихващи навън,

от вятъра в нощта,

         самотно запищял,

от сълзите

          след свършилия,

                но несбъднат сън.

Жестоко.

      И студено.

                 И боли

отново

        и отново...

                            

                      Докога?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...