temenujka62 (Теменужка Маринова)
164 270
31 авг. 2007 г., 22:38

ДОКОГА 

  Поэзия
523 1 6
 

        ДОКОГА

Жесток си.

        Дяволски жесток.

          И си студен,

                 отчайващо студен.

Душата ми разкъса

        къс по къс,

          на адски мъки

                      я остави в плен.

Умирах често.

         Всеки път!

                   Безкрай...

От стъпките,

         затихващи навън,

от вятъра в нощта,

         самотно запищял,

от сълзите

          след свършилия,

                но несбъднат сън.

Жестоко.

      И студено.

                 И боли

отново

        и отново...

                            

                      Докога?!

© Теменужка Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!Тоз път прекали! Много хубаво, бе! Ама ти да не забрави, че сме аматьори!Нидей тъй! Ша нъ издадеш и другите!Чи после ни мойми съ утървем от придлужения!
  • Много хубав и силен стих! Поздрави!!!
  • Силен ,искрен и докосващ стих!
    Поздрави и целувки!
  • Браво!
  • Както прекрасно пееш,
    тъй и прекрасно пишеш!
    Силно впечатлена съм, Нуше!
    Радвам се, че се запознахме!
  • Много силен стих, Нуше!
    Поздрави и прегръдка!
Предложения
: ??:??