Когато някой или нещо
покоя в душата ми изпие,
тогава … не живея, а тлея.
Потъвам в бездна.
Мрак ме погълва.
Губя себе си.
И не пея.
Причината?! – Не!
Не е в себеподобните.
В несъвършенството мое е.
Мога ли само за Бог да копнея?
За Духа в плът съвършенството
вечно недостижим блян ли е?
Докога ли душата ми ще го лелее?
Самадхи
22.09.2016
© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados