23 sept 2016, 17:22  

Докога 

  Poesía » Versos blancos
763 2 0

 

Когато някой  или нещо

покоя в душата ми изпие,

тогава … не живея, а тлея.

Потъвам в бездна.

Мрак ме погълва. 

Губя себе си.

И не пея.

 

Причината?! – Не!

Не е в себеподобните.

В несъвършенството мое е.

Мога ли само за Бог да копнея?

За Духа в плът съвършенството

вечно недостижим блян ли е?

Докога ли душата ми ще го лелее?

 

Самадхи

22.09.2016

© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??