Sep 23, 2016, 5:22 PM  

Докога 

  Poetry » White poetry
793 2 0
Когато някой или нещо
покоя в душата ми изпие,
тогава … не живея, а тлея.
Потъвам в бездна.
Мрак ме погълва.
Губя себе си.
И не пея.
Причината?! – Не!
Не е в себеподобните.
В несъвършенството мое е.
Мога ли само за Бог да копнея?
За Духа в плът съвършенството ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум All rights reserved.

Random works
: ??:??