Докога

Poetry » Blank verse

982 2 0

Когато някой или нещо

покоя в душата ми изпие,

тогава … не живея, а тлея.

Потъвам в бездна.

Мрак ме погълва.

Губя себе си.

И не пея.

Причината?! – Не!

Не е в себеподобните.

В несъвършенството мое е.

Мога ли само за Бог да копнея?

За Духа в плът съвършенството

вечно недостижим блян ли е?

Докога ли душата ми ще го лелее?

Самадхи

22.09.2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0